Ръстът на пазара през тази година може да е и над 11%

- Г-н Хаджидончев, фармацевтичният пазар у нас бележи стабилен ръст през последните години, на какво се дължи той?

- Стабилният ръст през последните години се дължи на навлизането на голям брой медикаменти под патент с различен елемент и степен на иновативност. Изразявам се по този начин, защото в нашето законодателство няма определение за иновация. Ето защо за такава се смята всеки нов INN под патент. Всички те са изключително скъпи медикаменти и всички се третират с изключително висок принос за лечението и удължаването на живота на болните от тежки заболявания. Въпреки, че за тези медикаменти се възстановяват разходи по чл. 45 от ЗЗО, то разходите на НЗОК са многократно по-високи от частта на съответните възстановени разходи. Така от среден ръст 5-7 % в миналите години, през последните 2 години ръстът на продажбите на лекарства у нас стигна 10% и повече. Въпреки нашето настояване пред МЗ и НЗОК, никой до момента не е анализирал вътрешната структура на разходите на НЗОК и най-вече разходите за лекарства. Ако имаше такъв анализ, той ясно щеше да покаже, че този ръстът на българския фармацевтичен пазар е свързан основно с навлизане на нови медикаменти, преди всичко иновативни. Нещо повече, това е преди всичко за сметка на намалените разходи за генерични медикаменти. В настоящата ситуация генеричните компании произвеждат и предлагат за лечение на българските граждани нарастващ обем опаковки медикаменти, но реализират намаляващи приходи от своите продажби през НЗОК. За мен това е тревожна тенденция. Генеричната индустрия като цяло, в България в частност, е структуроопределящ отрасъл. За да може този отрасъл да се развива, да осигурява работни места и да плаща своите корпоративни данъци в България, следва да й се дава възможност да изпълнява своята социална роля. Считам, че е належащо да се работи активно върху корекция на правилата за ценообразуване и реимбурсиране на иновативните и генеричните медикаменти у нас. Корекциите ще възстановят баланса между иновативната и генерична индустрия и ще бъде реален пример за рационална лекарствена употреба.

- Средата, в която оперират компаниите в България предвидима и комфортна ли е?

- Считам, че за генеричната индустрия пазарната среда у трудна, а за комфорт въобще не може да се говори. Натискът върху цените на генеричните медикаменти е много силен чрез международното и вътрегруповото ценово рефериране. За пореден път обръщам внимание- заради ценовия натиск върху генеричните медикаменти, златни, доказани стандарти в терапията на достъпни цени, напускат българския пазар. Тяхното място веднага се заема от иновативни продукти, които са със значително по-високи цени. В резултат на това разходите на обществените фондове се увеличават, а тези, които най-много страдат от изтегляне на доказани генерични терапии са пациентите.

Тази ситуация е знак, че опитите за контрол на разходите на НЗОК не дават съответните резултати и ако се работи по същия начин, това ще означава поредна ситуация на непредвидимост и непостоянство на фармацевтичния пазар у нас. В такава среда възможноста за предвидимост и планиране на бизнеса са лимитирани.

- 130 млн. лв. са отстъпките за 2017, какви са предвижданията ви за 2018 г.?

- Смятам, че тези отстъпки няма да могат да компенсират нарастващите разходи на обществените фондове. Може би ще има допълнителни законови, подзаконови мерки и правила за увеличаване на отстъпките или за допълнителен условия за намаляване на разходите за лекарства. Като цяло, колкото дисбалансът в една система се задълбочава, толкова повече мерки се налага да се предприемат от отговорните институции. Тук отново стигаме до извода, че е крайно наложителен анализ на вътрешната структура на разходите на НЗОК и най-вече разходите за лекарства. Този анализ да се разгледа и да се предприемат адекватни мерки, за да могат да се избегнат несъответствията в бюджета на НЗОК. По този начин ще се намали и напрежението в системата.

- Кои са силните и слабите страни на фармацевтичния пазар у нас?

- В България има фармацевтичен пазар и това само по себе си е силна страна. За съжаление много положителни европейски практики по отношение на ценообразуване, рефериране, особено в степента на реимбурсираност на медикаментите за домашно лечение, балансирано бюджетиране на цялата система на здравеопазване не са приложени у нас. Многократно сме представяли своите предложения в тази насока. Наясно съм, че е много трудно да се реформира една консервативна система, каквато е здравеопазването и за това следва да има воля и конкретни действия. Ако такива няма, ще продължаваме да работим в силно регулиран пазар, който е недостатъчно финансиран и с високо доплащане от страна на пациентите. Прогенеричната политика и стимулите за лекарите да я прилагат, защото ще се спестят публични средства, все още не са факт. Крайно наложителна, според мен, е единната електронна система за контрол. Не на последно място отбелязвам, че е наложителна оптимизацията на тръжните процедури, които към момента са бавни и сериозно затрудняват бизнеса.

- Притеснява ли ви с оглед на продажбите идеята за въвеждането на единния електронен търг в болниците? А на евентуални нови регулации в лекарствената политика?

- Ние като генерични компании винаги сме били за ясни правила, приложени чрез независими електронни системи. Правилата и алгоритмите в тези електронни търгове следва да са ясни, точно заложени и да не се създават условия за заобикаляне на правилата. Да са съобразени както възможния за притежателите на разрешителните за употреба (ПРУ) остатъчен срок на годност, точни решения при невъзможност за осигуряване на количества по обективни причини, точен алгоритъм за следващи действия. С други думи да не се допуска чрез „особени" правила в електронния търг да се създадат превилигировани пазарни положения за определени участници в търга. Един пример.

Какво би станало, ако биоподобен медикамент спечели търга, а пациентите са на оригинална биологична терапия? У нас към момента не се допуска прехвърляне от един биологичен продукт на друг по икономически съображения, освен по медицински показания. Тоест, решение на подобен казус към момента няма.

- ОТС сегментът на фармацевтичния пазар расте все повече, това ще се отрази ли на портфолиото на компаниите?

- ОТС продуктите имат своите предимства основно с възможността да се предлагат и купуват без рецепта. Те покриват широко използвани медикаменти за третиране и лечение на болка, температура, хрема, алергични симптоми на различни заболявания, витаминозен и минерален дисбаланс, безсъние и др. Не се реимбурсират от обществените фондове и пациентите ги заплащат самостоятелно. Предвид широките терапевтични области, масовостта на приложението им и лесния достъп, тяхната употреба и съответно продажби нарастват. Много генерични компании залагат в своите бизнес планове разширяване на ОТС портфолиото си. Така, че за в бъдеще ще наблюдаваме постепенен ръст на ОТС продуктите както и на компаниите, които разчитат на тях. И все пак, нека не забравяме бъдещето. То принадлежи на иновативните биологични и биоподобни медикаменти, които лекуват все по-успешно животозастрашаващи заболявания!

- Смятате ли, че очакваният ръст от 11% за 2018 г. е реалистичен? Няма ли да се окаже по-висок с оглед на новите терапии, които влязоха в реимбурсация тази година?

- Навлизането на много нови иновативни медикаменти за лечение на животозастрашаващи заболявания предполага ръст по-висок от 11%. Въпросът е колко държавата в лицето на МЗ и НЗОК са готови и ще допуснат подобен ръст. За сега икономическото развитие на страната и ръстът на БВП не предполагат необходимото увеличаване на бюджета за лекарства на НЗОК и вероятно ще се наложат компенсиращи мерки, наложени от страна на МЗ и НЗОК към съответните ПРУ. Ако ще има регулации, надяваме се те се подготвят и да бъдат изработени на научна основа, съобразени с опита на европейските държави. Те имат доказана и утвърдена практика по отношение на оценката на здравните технологии (ОЗТ). Имат богат опит в проследяване на ефекта от терапията. Искрено се надяваме на адекватни решения по отношение на мерки и регулации. С риск да се повторя, крайно необходимо е подробен анализ и преформиране на бюджета на НЗОК по отношение на баланса между средствата, определяни за болнична помощ и за лекарства. На фона на намаляващия брой на населението в България, броят на болниците е сериозно голям със сериозно голям процент на хоспитализации. Това води до усвояване на огромни финансови средства, което не позволява да се осигури достатъчно финансиране за адекватно лечение с иновативни медикаменти, които са за животоспасяващи терапии. Липсата на този финансов ресурс води до непрекъснато преливане на средства от генерични към иновативни терапии за сметка на тежък ценови дъмпинг към генеричните производители. Това принуждава генеричните медикаменти да напускат българския пазар. Напомням, че генеричните медикаменти и терапии у нас са крайно ниско реимбурсирани, а това води до високо доплащане от страна на пациентите. Ето защо за тях цените на лекарствата са високи, дори непрекъснато нарастват. Не повече от 20% от всички средства за лекарства на НЗОК са за генерични медикаменти. Това е сериозен дисбаланс за сметка на масовия пациент, страдащ например от социалнозначими сърдечносъдови заболявания, които са с една от най-високите смъртности.

- Какво е бъдещето на фарма пазара у нас според вас?

- Необходима е нова здравна политика и аз съм оптимист, че такава ще има! Макар и късно, с много усилия, ние тръгваме по правилния път, по който повечето европейски държави отдавна вървят. Сигурен съм, че различните политически пространства у нас ще се обединят около основни приоритети, каквото е здравеопазването и в частност лекарствената политика. Сигурен съм, че постепенно ще се отделят адекватни финансови средства за лекарствата като цяло. Искрено се надявам на решение за увеличаване на процента на реимбурсация на лекарствата до европейски нива, което ще увеличи реалния достъп до лечение на пациенти с широко разпростанени социално-значими заболявания.

Колкото до фармацевтичния пазар у нас, категорично бъдещето в следващите 5 години е на биологичните и биоподобни медикаменти. В генеричния сектор у нас, считам, ще нараства конкуренцията. Ако не се променят правилата на ценообразуване, много качествени европейски генерици, за съжаление, ще напуснат българския пазар. А българският гражданин заслужава да се лекува с качествени, ефективни и безопасни генерични лекарства. Постепенно ще нараства и пазарът на ОТС продукти и хранителни добавки. Напълно споделям мнението, че хранителните добавки трябва да подлежат на много по-сериозен контрол и е наложително в бъдеще ИАЛ да има контролна функция, както е при американската Агенция за Храни и Лекарства FDA /Food and Drug Administration/.