БГФармА проведе пресконференция на тема: „Какви са основните опасности пред достъпа до лекарства на пациентите в България”
27 Март 2014
 |
Българската Генерична Фармацевтична Асоциация (БГФармА) проведе пресконференция на тема: „Какви са основните опасности пред достъпа до лекарства на пациентите в България”. Председателят на БГФармА г-н Николай Хаджидончев и членовете на УС, които взеха участие в пресконференцията - г-н Владимир Афенлиев и д-р Валентин Димитров изразиха сериозно безпокойство по отношение на тези текстове от предложените промени в Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), които третират изискването към фармацевтичните производители да правят отстъпки в цените на лекарствените продукти, както и към текстовете, предвиждащи трансформирането на Националния съвет по цени и реимбурсиране в комисия, включваща представители на институции и организации от сферата на здравеопазването.
Според представителите на БГФармА предвидените промени в ЗЗО не са консултирани с индустрията и могат да предизвикат напрежение в системата на българското здравеопазване. Темата за договарянето на отстъпки от цените на лекарствата е деликатна и към нея трябва да се подхожда много внимателно и отговорно. Този механизъм е приложим за скъпоструващите медикаменти със 100% реимбурсиране. Във всички останали случаи е налице конкуренция между лекарствените продукти в рамките на едно международно непатентно наименование (INN), която в достатъчна степен гарантира понижаване на цените и възможност за оптимизиране на разходите на НЗОК без да се стига до накърняване на интересите на пациентите и до липсващи медикаменти на пазара.
Що се отнася до трансформирането на Националния съвет по цени и реимбурсиране в комисия, беше коментирано опасението, че това може да доведе до забавяния от 1 г. при включване на нови генерични лекарства в ПЛС, което би било в ущърб на пациентите и би лишило държавата от възможност за икономии от публичните бюджети за здравеопазване. Неприятно впечатление правят твърде честите промени през последните години по отношения на органа по цени и реимбурсиране, тъй като това е сериозна пречка пред неговото институционално изграждане и развитие, както и пред експертното и административното му обезпечаване.
Сред акцентите на пресконференцията попадна и темата за съществените увеличения, заложени в новия проект на Тарифа за таксите, плащани от фармацевтичните производители по Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Предвиденото увеличение за някои от таксите достига 400%, което противоречи на непрекъснато изразяваното намерение на правителството за облекчаване на условията за бизнес и създаване на благоприятна среда за стопанска дейност. Ако влязат в сила новите такси неминуемо ще се отразят върху цените на редица генерични лекарства, а тяхната роля е свързана с осигуряването на стабилност на здравната система. Именно за това говори фактът, че в България благодарение на генеричните лекарства за последните 5 години средната цена за ден лечение се е понижила с 23%, докато достъпът до лечение се е повишил с 80% за 7 основни терапевтични групи (Angiotensin II antagonists, anti-depressants, anti-epileptics, anti-psychotics, anti-ulcerants, cholesterol regulators and oral anti-diabetics), както и че навлизането на генеричния Clopidogrel e довело до понижаване на цената за ден лечение със 700% за период от 3 години.
В заключение представителите на БГФармА изразиха надежда, че при по-нататъшната работа върху нормативните документи, касаещи лекарствените продукти, ще бъдат взети необходимите мерки за адекватни промени на спорните текстове, за да не се превърнат те в източник на проблеми за българските пациенти и българското здравеопазване като цяло, вместо да бъдат източник на решения какъвто е смисъла на всеки нормативен документ.
Фармацевтичната индустрия в България има структуроопределяща роля за националната икономика, което е отбелязано в доклад на Световната банка от началото на настоящата година. Към това може да се добави и фактът, че производителите на генерични лекарства у нас осигуряват над 15 000 работни места (10% от заетите в генеричната индустрия в ЕС), създават възможности за солидни спестявания на разходи от публичните бюджети за лекарства и имат водещо значение при формирането на БВП. В европейски мащаб генеричната фармацевтична индустрия осигурява над 150 000 работни места и спестява разходи в размер на 35 милиарда евро всяка година.
